Проф. Владко Мурдаров: Новият речник на българския език регламентира правописа на думи като имейл и онлайн
11.09.2012 13:03 / София / Интервю София. Проф. Владко Мурдаров, ръководител на Секцията за съвременен български език към Института за български език на БАН, в интервю за Радио „Фокус”
Водещ: Проф. Мурдаров, какво налага издаването на „Официален правописен речник на българския език”, който представяте днес?
Владко Мурдаров: Първо да започна с определението официален, което означава, че в този речник ние представяме официалната норма, която държи за хората, когато пишат в официални текстове, т.е. изобщо в публичните контакти. Иначе при личните си контакти, те имат по-голяма свобода на писане. Но, когато се оформя един документ, той трябва да бъде оформен по точно определени правила. Какво наложи създаването на този речник? Последният правописен речник на Академията на науките излезе през 2002 година. Т.е. точно преди 10 години. Мога да ви кажа, че във всяка държава, в която има развит книжовен език, правописни речници се издават някъде на 5-6 години, при нас срокът е по-дълъг – 10 години. Наложи се да се появи чак сега речника, защото до последния момент включвахме все нови думи. Тези, които напоследък, особено в последното десетилетие навлязоха в езика ни и при това при доста от тях има колебание как трябва да се пишат.
Водещ: Това е и моят въпрос – дали този речник ще съдържа думи, с които много активно боравим последните години? Например, често се питаме как точно да изпишем думата – онлайн, имейл, дали на латиница, дали на кирилица, дали да следваме правилата в езика, откъдето идват тези думи. Т.е. да ги пишем разделно или слято. Новият речник регламентира ли правописа на всички тези нови думи, които използваме вече?
Владко Мурдаров: Това беше една от целите ни – да включим тъкмо тези думи или подобни думи, за да се покаже по какъв начин се представят те, когато ги пишем на кирилица. Защото и онлайн, знаете, пък и имейл, много често хората продължават да ги пишат на латиница и тогава, разбира се, спазват чуждите правила на чужди езици. Интересното е, че когато навлязат при нас, те претърпяват известна промяна. Т.е. те трябва да се написват по по-различен начин. Онлайн трябва да се напише слято, както и имейл. Защото особено при имейл, сигурно, виждате грешката, която се допуска – под влияние на английския правопис, хората пишат „и-мейл”, което не е правилно от гледище на българския език, на българските правописни правила. Та, имейл трябва да се напише слято.
Водещ: Извън тези нови думи, които навлизат в езика ни и, който разбираме, че този речник ги отразява, има ли думи, които отпадат и не са толкова активни вече?
Владко Мурдаров: Да, разбира се. Всъщност речника съдържа около 90 хиляди думи, може би са и малко повече. Въпросът е, че този словник можеше да бъде и много по-голям, ако не бяха отпаднали думи, които вече не са в активна употреба, почти не се срещат в нашата реч. Ще ви спомена само една подобна дума и това е да кажем – кое-що. Кое-що, едно време се пишеше с тиренце, тогава, когато се употребяваше. Или отделни такива случаи от рода на що-годе. Те продължават да фигурират в речта ни и затова са запазени, но по-остарелите думи не са включени.
Водещ: Проф. Мурдаров, трябва ли този нов речник, който реално отразява състоянието на българския език в момента, да бъде и сигнална лампа, че в езика ни навлизат все повече чуждици?
Владко Мурдаров: Знаете, специално ние много държим на това да се прави разграничение на чуждиците и чуждите думи, от които има нужда в езика ни. Така че ние включваме онези чужди думи, които са навлезли вече в речника ни, а чуждиците, онези които имат точни български съответствие, те не са отразени. Защото по този начин ние казваме на читателя, че не би трябвало тези подобни думи да се употребяват в речта.
Водещ: Има ли съществени правописни правила, нещо важно, което се променя?
Владко Мурдаров: Общо, когато се говори за правописна реформа, когато се говори за правопис, трябва да се подчертае, че винаги промените, които се извършват трябва да стават много плавно, за да не останем с впечатлението, че голяма част от хората просто не владеят правописа, ако изведнъж бъдат въведени някакви нови, по-различни правила. Ние сме се ръководили от това правило. И поради тази причина при нас правилата единствено са опростени, за да бъдат по-ясни за всички. А иначе големи промени в тези правила, не са направени. Разбира се, включени са и някои по нови правила, които отразяват, тъкмо особености на новите думи, които навлизат. Ето например, това което споменахме преди малко, специално се обръща внимание, да кажем на „имейл”, на думи от този род. Ние преди една година издадохме основните правила, които са залегнали и тук, към които сме добавили и някои по-нови неща. Като например съчетанието от препинателните знаци. Т.е. тогава, когато се налага да съберем на едно място, да кажем кавички и точка или пък скоби и точка. Дали точката ще бъде пред скобата, или след нея, или освен това включили сме една нова част – по какъв начин се оформят тестовете. Защото днес почти всеки българин е принуден при различни условия и по различни причини да решава тест, и трябва да знае кога точно да бъде написана главна буква, кога да остане при малката буква. Другото нещо, което добавихме е едно явление, което напоследък доста дразни. Това е, когато имаме думи от рода гений, множествено число гении, тогава и особено, ако го вземем членувано – гениите, много често българина, в този случай второто „и”, механично го превръща в „й”, което е неправилно. Т.е., ако има натрупване на две гласни една до друга, и втората е „и” почти винаги „и” се връща в „й” погрешно. И специално за това – за образуването на формите за множествено число на съществителните от мъжки род сме отделили специално внимание. Например по какъв начин се образуват бройните форми, защото днес грешките, които се допускат, знаете ли къде се получават? Например, ако вземем седем и след това слушател, седем слушатели е правилното. Но често ще чуете – седем слушателя. Тази сборна, някогашната бройна форма при имената за лица не трябва да се употребява. И на това се обръща внимание в правописните правила.
Водещ: Българският език, по традиция, създава доста проблеми. Тези, които го използват активно, отдавна очакват да отпадне и правилото за пълен и кратък член, но очевидни на този етап това не е на дневен ред. Но доколкото разбирам, този речник внася либерални промени по отношение на една друга болезнена тема за всички, които активно работят с езика, а именно отделно, слято, полуслято писане на определени думи.
Владко Мурдаров: Да, така е. Първо да ви кажа две думи за членуването. Разбира се, ние запазваме правилото за употребата на пълния и непълния член. Важното е, че включваме и едно пояснение – по какъв начин човек може да прецени дали думата трябва да бъде употребена с пълен и непълен член. Т.е. като замести тази дума, не както сме учили някога в училище с „Кой”, а с „Той”. Защото, ако разчитаме на езиковото си чувство за българи, никога няма да кажем – него върви по улицата, а ще кажем – той. И следователно гражданинът ще бъде употребено с пълен член в това изречение. А колкото до слятото и разделното писане, всъщност промяната я извършихме още 2002 година, като допуснахме думи от рода на бизнес-център, които по принцип се препоръчваше да се пишат слято. Казахме, ако първата съставка се употребява като самостоятелна дума, тя има право, в езика ни да бъде записана отделно, т.е. – днес бизнес център, по-често се пише като две думи или както казваме ние, това е една съставна дума, но състояща се от две части. И, разбира се, бизнес център ще видите, че днес почти никой не пише, според правилото, бизнес център слято. И не е само тези случаи. Помислете си например, за една фолк певица. При нея, при фолк певицата, по същия начин – може да се пише слято, може да се пише като две думи. И така можем да продължим с още такива думи.
Водещ: Много голяма е темата за българския език. Доколко този речник внася промени в ударенията, на базата на говоримия език?
Владко Мурдаров: Първо, независимо, че речника се нарича правописен, по традиция всички думи са отбелязани с ударение. Това е много важно, защото зная колко често, тъй като съществуващия правоговорен речник е издаден много отдавна, т.е. написан е много отдавна, многократно е преиздаван, но тъкмо при новите думи много често има колебание къде е мястото на ударението. Даже една дума, която отдавна съществува в речта ни като арест, всъщност ударението трябва да пада на втората сричка, а арест, както масово се употребява е неправилно. И подобни случаи има достатъчно много. Но важното е, че при всички думи сме отбелязали ударенията. Така че се надявам, че хората ще могат по-лесно да се ориентират как трябва да ги изговарят.
Росица АНГЕЛОВА
